ИЗНА̀ДВАМ СЕ, -аш се, несв.; изнàдам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Изгубвам надежда, преставам да се надявам, че някой, когото продължително, много съм очаквал, ще дойде. – От кога те чакаме, бе другарю Симо – извика Нешков. – Изнадахме ти се. Кр. Григоров, Н, 9. – Хайде бе, човече божи, изнадах ти се. А. Гуляшки, ПАЗ I, 25.